В граничните родопски села по пътя от Ивайловград към Гърция, където къщите се рушат и пустеят, църквите остават като пазители на паметта за миналото. Селата Свирачи, Мандрица, Долно Луково и Горно Луково някога са били населени с гърци, албанци и български бежанци, развивали са се благодарение на животновъдството, търговията и бубарството. Въпреки обезлюдяването, внушителните каменни и кирпичени храмове, някои от които датират от XVIII и XIX век, продължават да пазят ценни икони и да свидетелстват за някогашното благосъстояние и културно богатство на тези погранични райони.